1

За по-малко от година Георги Павлов, син на една от звездите в българския спринт през 70-те и 80-те години Павел Павлов, навлезе в родната атлетика като създател и ръководител на клуб, организатор на турнир и мениджър. Предлагаме ви интервю с 31-годишния строителен предприемач, от което ще разберете повече за него, как е успял да постигне толкова бърз прогрес и какви са амбиците му.

- Тренирали сте лека атлетика. Как се разви кариерата ви на състезател?
- Като малък тренирах само две години. Занимавах се със скок на височина при Румен Павлов във Враца. Участвал съм на две републикански първенства, но без някакви особени успехи. От дете обаче съм по стадионите, по пистите. Баща ми беше треньор на националния отбор по лека атлетика на Мароко. Там живяхме две години и бях постоянно с него на стадиона.

- Кога решихте да се върнете в атлетиката в новата си роля?
- След като се прибрах в България. Живях четири години в Испания и след като се върнах, се запознах с Лили Видева и Коста Рачев. Видяхме се на стадиона, имах възможност да видя децата, които тренират. Треньорите ми споделиха какво е положението в спорта, че е много тежко, че няма финансиране от никъде, че нямат заплати. И така, от любов към атлетиката, реших да почна и да помагам. От начало помагах само на Петър Дачев, в последствие се оформи идеята да направя клуб по лека атлетика в чест на баща ми, на негово име, във Враца. Започнах с първия ми треньор Румен Павлов и лека полека амбициите се увеличиха – и за турнира и за мениджърската работа.   

- Невероятно е, че началото е само преди година…
- Така е. Присигнах на стадион “Васил Левски” през септември 2006 г. За една година всичко се разви главоломно. Имам клуб с около 20 деца, а от тази година имам намерение да привлека и доста сериозни имена. Като за първо издание турнирът се получи от много прилично равнище. Процесът е доста бърз защото много хора помагат. Видяха, че имам желание и стимул да се занимавам с тези неща и ми откликнаха – треньори, ръководство на федерацията, журналисти. От началото не съм си мислил, че ще се стигне до тук. Първоначално ми предложиха да помогна на Петър Дачев, разказаха ми какви са му успехите, гарантираха ми за него, че е много сериозно момче. Знаех, че не мога да направя инвестиции с него, но за удоволствие и защото обичам спорта му помогнах и си заслужаваше. От там като разбра и треньорът ми ме помоли да направим клуб. Самият аз започнах да тренирам пак, започнах да се запознавам с повечето от атлетите, да разбирам проблемите им, да слушам кой какви болежки и грижи има. Направих два лагера на Белмекен, запознах се с големите треньори и спортисти. И там се роди идеята да направя турнир. От начало организирахме един малък турнир във Враца за деца 5-и и 6-и клас, а после и международният в София. Доволен съм, защото като за първа година събрахме голям брой участници, стана най-силното състезание за годината като изключим Балканиадата. Късмет, че дъждът спря, стана супер състезание.

- Какви са амбициите ви за клуба и турнира?
- Към клуба от тази година със сигурност се присъединяват Живко Петков, Петя Дачева, Десислав Гунев, Десислава Мутафчиева. Ще има около 10 “нови попълнения”. Имам амбиции да взема и някои от най-големите, но това вече е въпрос на договорка. Турнирът ще остане в същата категория и през 2008-а, но с 2 или 3 пъти по-голям награден фонд, което мисля че е напълно постижимо. Още е рано да се целим по-високо – за попадане в международния календар на ЕАА или ИААФ, защото изискванията са много големи. Трябва да се гарантират силни участници във всяка дисциплина, телевизионно излъчване и още куп други неща. Все още нямаме зад гърба си нито един сериозен спонсор, който да гарантира някакви пари. Всичко засега е на приятелска основа и лични средства, но стъпка по стъпка ще стигнем и до желанието ми за много силен международен турнир.  

- Догодина може ли да очакваме още по-качествени чужденци?
- Всичко е въпрос на организация. Ако намерим някоя фирма, която да помогне с настаняването и пътните разходи, мисля че ще докараме доста по-сериозни имена. В момента инвестирам много в пътувания по турнири, по семинари, установявам лични контакти и въз основа на тях също може да се осигурят по-силни участници. За голямо име, за звезди, няма какво да се лъжем, трябват много пари за нашите стандарти.  

- Вече започвате да работите и като мениджър?
- В момента действам по тази моя мечта. Преди години не съм си мислел, че може да стана спортен мениджър. Първо ще подпиша договори с всички в моя клуб и се надявам лека полека някой от тях да скочи нагоре, защото не е тайна, че трябва да има поне един атлет на добро ниво и покрай него ще мога да пътувам повече, да си разширявам контактите, да се запозная с повече мениджъри, спортисти, което да ми помогне и за бъдещето на турнира. Не го правя да печеля от атлетите. Няма да взимам традиционния процент, който прибират мениджърите. Ще взимам много по-нисък, защото за мен е важно да си правя контакти, да се издигам в световното атлетическо семейство. Амбициите ми са до 5-6 години АК “Павел Павлов” да стане най-успешният атлетически клуб в България, в него да бъдат най-големите ни звезди. Турнирът да бъде в световните атлетически серии и да бъде излъчван по “Евроспорт” и националните ни телевизии. Имах идея да направим една голяма фирма и атлетическите мениджъри в България да сме едно, да помагаме на атлетите ни да се развиват. Поканих другите мениджъри да работим заедно, но засега не ми откликват. Не смятам да ги моля отново, така че започвам сам.

- Как стои въпроса с материалната база във Враца?

- В момента нямам никакви уговорки с общината. Нарочно исках да мине една година, да покажа какво мога и тогава да разговаряме. Моят клуб е спечелил най-много медали в града. Сега чакам да минат общинските избори и ще търся среща с новото управление.

 

 

13q

| Свържете се с нас | ©2007 Международен турнир по лека атлетика "Павел Павлов"