Биография на Павел Павлов (1952 – 2004)
Една от най-ярките фигури в българския спринт в края на 70-е години на двадесети век безспорно е Павел Павлов. С проявите си на пистата той продължително време будеше респект и адмирации у познавачите на леката атлетика у нас.
Роден в Пловдив на 08 март 1952 г., Павлов започва спортната си кариера като състезател по плуване и бокс. В атлетиката попада малко късно (на 21 години), но спринтът му допада най-много и под ръководството на доц.Димчо Бъчваров Павел прави впечатляващ прогрес сред най-бързите в България. През 1974 г. на Спартакиадата в София атлетът печели сребърни медали от щафетите 4х100 м и 4х400 м с отбора на Академик София. През следващата 1975-а идва и първата шампионска титла на България (на 200 м с 21.80 сек.). Същата година сключва граждански брак с Ваня Тодорова състезателка по скокове във вода и спортна гимнастика.
В олимпийската 1976 година Павлов постига личен рекорд на 100 м (10.56), но тежка контузия прекършва амбициите му да замине за Монреал. В личен план обаче Павел е много щастлив – ражда се синът му Георги (впоследствие станал състезател на скок височина). Павката, както всички му викаха, остави и по-малка дъщеря – Весела родена през 1980 г.
През 1977 г. Павел подобрява личното си постижение на 200 м (21.05), но отново травма го спира от участие на Универсиадата в София. Година по-късно вече е шампион с щафетата на ЦСКА на 4х400 м в зала и окончателно решава да се преквалифицира в по-дългите спринтове (200 и 400 м). Потвърждение за правилността на избора му са балканските титли в Атина на 200 м и в щафетата 4х100 м и златният медал на 200 м от държавното първенство за мъже през 1978 г.
През 1979 г. на IV-тата Републиканска Спартакиада Павлов е сребърен медалист на 200 м (21.00) и на 400 м (46.93) и балкански шампион с щафетата 4х100 м (39.81), като бяга на трети пост и за сетен път показва потенциала и уменията си да бяга по вираж. Преди Спартакиадата, още през февруари Павлов установява на състезания във Виена национален рекорд на 200 м за мъже в зала (21.77).
През олимпийската 1980 г. Павлов печели сребърен медал на 400 м (с нов национален рекорд (46.41) на Балканските игри в София. На същото състезание той е шампион заедно с отбора на България в щафетата 4х100 м. На Олимпиадата в Москва на Павлов е поверено задължението и отговорността да поведе щафетния отбор с участието си на първи пост за отбора. Българският квартет на 4х100 м в състав Павел Павлов, Владимир Иванов, Ивайло Караньотов и Петър Петров печели призовото шесто място с резултат (38.99 сек.) - национален рекорд, който и до ден-днешен, 27 години по-късно, все още не е подобрен!
След приключването на спортната си кариера през 1983 г. Павел Павлов става председател на ДФС „Ботев” Враца, а по-късно заема и поста зам.председател (впоследствие и председател) на ОС на БСФС Враца.
През 1989 г. Павлов заминава за Мароко, където работи като главен треньор на националния отбор (спринт) на тази африканска страна.
След 1991 г. до мъчителната си и ненавременна смърт през 2004 година Павел Павлов се занимава с частен бизнес.
Павел Павлов е удостоен с почетния знак на град Враца за заслугите му за развитието на спорта в Северозападна България, а по-късно е номиниран и за спортист на Враца и Врачанска област за 20-и век.
И като атлет, и след това като спортен деятел и ръководител до сетния си дъх Павел Павлов не жалеше сили и енергия за развитието на спорта (и в частност на леката атлетика) във Враца.
РАЗВИТИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА ПАВЕЛ ПАВЛОВ ПО ГОДИНИ
100 |
200 |
400 |
|
1973 |
10.9 |
22.2 |
|
1974 |
10.6 |
21.9 |
|
1975 |
21.4 |
21.24 |
|
1976 |
10.56 |
21.2 |
|
1977 |
10.70 |
21.05 |
|
1978 |
20.94 |
48.16 |
|
1979 |
20.87 |
46.93 |
|
1980 |
21.28 |
46.41 |
|
1981 |
21.65 |
47.61 |
|
1982 |
21.59 |
48.21 |
